скъ̀рпвам, -аш, несв.; скъ̀рпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям, сглобявам нещо от различни части набързо и не много добре. На едната страна се гушеше нещо като ратайска стая, скърпена от дъски и колове, ала с врата. Ст. Загорчинов. Скърпих на детето палто от едно мое старо. 2. Прен. Измислям, съчинявам нещо набързо и недобре. Признания не са правили. Скърпено им е едно обвинение, колкото да оправдаят задържането. Г. Караславов. Скърпиха една лъжа. скърпвам се, скърпя се страд.
|