|
скъ̀рцам, -аш, несв., непрех. При триене на твърди предмети — произвеждам или издавам остър, рязък звук. По всички посоки се точат и скърцат биволски коли от околните села. А. Каралийчев. Замърсените широки дъски на пода се бяха изметнали като корита и когато се ходеше по тях, шумно скърцаха. Хар. Русев. Елка чуваше как от време на време на тавана скърцаше мишка и по керемидения покрив бавно минаваха меките стъпки на котка. Елин Пелин. Пише той нещо, пише до съсипване. Но все му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква. Елин Пелин. □ Скърцам със зъби — много се ядосвам, сърдя се за нещо. И скърца със зъби татарин / от злоба и ненавист бясна. Вазов.
|