|
скъ̀ршвам, -аш, несв.; скъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пречупвам, прекършвам. Едно провисено от ябълка клонче я удари по лицето. Тя не повдигна с ръка клончето, та да си стори път, а го скърши и захвърли. Влайков. Завея вятър от море, / скърши ми гранка маслина, / падна ми гранка от горе, / удари в гушка Калина. Вазов. 2. Диал. Като се движа, извивам изведнъж в друга посока. Най-сетне Сивко се изви нагоре, сякаш се заби в небето, па изведнъж скърши към юг и литна над гората. Ст. Загорчинов. Ястребът заклати криле, скърши, изви надолу над шосето и се понесе над реката към отсрещния склон. Н. п. Филипов. 3. Диал. Извивам (тяло, снага). Гайдата спря пред тях, подкани ги за кръшна игра. Спогледаха се, скършиха снаги, подадоха ръце напред и пъргаво затропкаха. К. Петканов. 4. Диал. Като пея или свиря, правя внезапно промяна в тона, мелодията, гласа, или внезапно прекъсвам. Пелинко отведнъж скърши свирнята и подкара пак тъжна. Елин Пелин. Е — скърши глас и завърши неочаквано, — ако сте ни разбрали, добре. Дим. Ангелов. Метна кавалджия очи / около си, па проточи, / а че жална песен скърши — / потно чело да обърше. К. Христов. 5. Прен. Пречупвам, сломявам. Но пак / не ще да скърши нищо твърда воля, / и няма аз до век да се разкая. П. П. Славейков. Дано младост в нея не заглъхне, / дано в грижи хубост не изсъхне, / и в живота майчиното бреме / да не скърши радостта ти с време. П. П. Славейков. скършвам се, скърша се страд. □ Скършвам вежди — извивам вежди. Скокни, тропни, Донке ле, / погледни ме, / скърши вежди, либе ле, / намигни ми. Нар. пес. Скършвам му хатъра (волята) — отказвам да изпълня желанието му, волята му. Види се, татко искаше да услужи на стария си познайник, та не му скърши хатъра. Прие сина му. И работата тръгна. Д. Немиров.
|