скъ̀сан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от скъсам. 2. Като прил. а) За облекло, обувки или други дрехи: на който има дупки; съдран, дрипав. Дядо Дойчин извади из скъсаната си торба комат хляб и глава кромид и ги подаде на Бойча. Вазов. Като придошла река светлината се разля върху тях, удари се о къщната врата, надникна през скъсаното перденце. Ст. Чилингиров. Скъсани обувки. Скъсани дрехи. б) Накъсан, изпокъсан. На сянка под ореха говедарче / опърпано видях седнало бе — / очи вперило в скъсано букварче. Вазов.
|