|
скъ̀свам, -аш, несв.; скъ̀сам, -аш, св., прех. 1. С късане направям нещо на две или повече части, късове; накъсвам. Туй писмо не е от доктора! Скъсай го! Скъсай го туй писмо. Йовков. Игнат тържествено сложи ръка върху пакета, скъса внимателно канапа, с който беше свързан, и извади новата стока. Кр. Велков. || Откъсвам нещо от друго. В навалицата ми скъсаха копчетата. 2. Направям дупка на дрехи, обуща и под.; съдирам, прокъсвам. Беше си скъсал днес ризата на бодливия тел на футболното игрище. П. Вежинов. Скъсах си обущата. Скъсах кърпата си. 3. Преставам да поддържам връзки, отношения с някого. Той отиваше в село и с жестокото решение да скъса грубо с Цонка. Вазов. Свидно ми беше да скъсам едно толкова годишно приятелство по един недостоен и за двама ни начин. Ст. Чилингиров. Скъсвам дипломатическите отношения. Скъса с роднините си. 4. Разг. Пиша слаба бележка на някого при изпит. Какво стана с държавния изпит, издържа ли го? — Скъсаха ме. Йовков. скъсвам се, скъсам се страд.
|