скъ̀твам, -аш, несв.; скъ̀там, -аш, св., прех. Диал. 1. Слагам нещо грижливо някъде на сигурно място. Тя скъта писмото до новите си дрехи и от време на време затваряше се в гостната, гледаше писмото, четеше го. Г. Караславов. 2. Отделям настрана; спестявам. В града имаше къща, живееше на широка нога, беше успял, както се вижда, и да скъта бели пари за черни дни. Йовков. Колко се труди майка му, дано скъта някоя и друга пара, че да му купи плат за ново палтенце, ала не смогна. А. Каралийчев. скътвам се, скътам се страд.
|