|
слаб, -а, -о, прил. 1. Който няма достатъчно физическа сила. Противоп. силен. Всякой беше бодър; як, слаб, млад и стар, / богатий и бедний под покрива сламен — / всичките горяха от същия пламен. Вазов. Децата са слаби, не ги бива за никаква работа. Елин Пелин. || Който е с отпаднали физически сили; немощен. Много съм слаб, господин докторе, не мога да се държа на крака. Л. Стоянов. || Който не е напълно здрав; болнав. В него учителят работеше и слабите му гърди цели години непрекъснато поемаха праха и нечистотиите. Елин Пелин. Беден бил, при лоши условия живеел, очите му били слаби, но щели ди го лекуват. Чудомир. Слабо сърце. Слаби нерви. 2. Който е тънък, сух, мършав. Противоп. дебел. Калина беше на осемнадесет години, слаба, стройна и мила. Елин Пелин. Слаб и сух, той беше инак здрав а държелив. Йовков. Лицето е слабо, загоряло от слънцето, загрижено и скръбно. Йовков. 3. Прен. Който не проявява достатъчна душевна твърдост, устойчивост; неустойчив, безсилен. Той се присмиваше на всички, а сам е бил като тях: слаб, безводен и страхлив. Елин Пелин. Родителите са почти всякога слаби пред прищевките на децата си. Д. Немиров. Слаба воля. Слаб характер. || Който не притежава способност или възможност да се бори, да противостои на нещо или е напълно безвластен. Крило бе Индже за всички слаби. Йовков. Ах, какво можех да сторя аз, една слаба девойка, против страшната, непреклонна воля на баща си? Вазов. Слаба държава. 4. При който няма голяма сила, натиск; лек. Лете е непоносимо горещо, задушно, и най-слаб ветрец не разклаща тръстиките на блатата. Йовков. Слаб натиск. Слаб удар. || Който не издържа на голям натиск. А вятърът вее, халата реве и тресе слабите стени на колибата. Вазов. Слаб конец. || Който не трае дълго. Противоп. здрав, солиден. Слаб гьон. Слаб плат. Слаб материал. 5. Който има, проявява малка сила. От източния ми прозорец прониква слаба предутринна виделина. Вазов. Гласът му, слаб и немощен, се задави в гърлото му и в широката стая прозвуча нещо като вопъл. Елин Пелин. Градинските теменуги издават слаб дъх. Слаб огън. Слаба светлина. Слаб шум. 6. Който едва се забелязва; лек, незначителен. Слаба червенина се появи по бузите ѝ под освежителното действие на студената вода. Вазов. Стърнището свърши и се превърна в слаб наклон, който се спускаше към брега на оврага. Дим. Димов. Болният даваше все още слаби признаци на живот. 7. За растителност — който не расте, не вирее добре. От постоянно кастрене дървото израсна високо, но слабо. || За земя, нива — който ражда малко; неплодороден. По-нататък е ливадата му, той отиде и там. Тя бе слаба от засухата. Елин Пелин. Той реши да прекарат малко тор на някои от по-слабите ниви. Г. Караславов. 8. Който е недостатъчен по количество. Противоп. изобилен. Въздухът е пресен, лек и прозрачен. Той е измит от слабия дъжд. Влайков. Водата в чешмата е слаба. Слаба реколта. 9. Прен. Който е незадоволителен; недобър, несолиден. Проявявам слаб интерес към нещо. Той взима слабо участие. Слаб надзор. Слаба подготовка. Слаби познания. Слаба дисциплина. Слаба памет. Слаб успех. Слаба бележка. || Който няма достатъчно качества, дарование или подготовка. Повечето от тях, бездарни или слаби стихотворци, замлъкваха завинаги под този удар. Вазов. Слаб писател. Слаб артист. Слаб ученик. Слаба пиеса. Слаби стихове. 10. Който не действа силно. Е, то ще е било като виното на Къньо: кисело за вино, слабо за оцет. Йовков. Слабо лекарство. Слабо вино. Слаб чай. || За разтвор — ненаситен, рядък. Слаб разтвор. 11. Като същ. м. слаб — бележка за незадоволителен успех; двойка. Това момче тогава проявяваше едно изумително невежество Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Чудомир. □ Слаб ми е ангелът — проявявам слабост към жените. Слаб ток — ток с ниско напрежение, който се използва при телефон, телеграф, радиотехника и др. Слабото място — а) Най-чувствителната страна на някого. Пък нали пустите цигани му знаят слабото място, щом влезли и започнали оная Лучковата песня, дето мре за нея. Чудомир. б) Лошата, уязвимата страна на нещо. Дълго време преминах да обсъждам тоя въпрос, но никъде не можах да намеря слабото му място. З. Стоянов. Социално слаб (книж.) — който е зле материално; беден.
|