слàбо нареч. 1. За действие или проява — с малка, незначителна сила или степен. Станка отвори пак очи, погледна Цвета и майка си и слабо се усмихна. Елин Пелин. Как слабо се чува китарата! Гласът ѝ се губи. М. Кремен. Ударих го слабо. Вятърът подухва слабо. Пулсът му бие слабо. Пламъкът гори слабо. 2. За качество — в слаба степен; недостатъчно, не напълно. Двадесет и шест годишен, среден на ръст, със слабо мургав цвят на лицето и с тъмнокафяви очи, Матьо седеше на пейката. Дим. Ангелов. Равнината е тъжна и еднообразна. Слабо населена и малко обработена. А. Каралийчев. Слабо развита индустрия. 3. За успех, знание — незадоволително. Те заговориха с него по френски. Той знаеше слабо тоя език и неохотно отговаряше на питанията им. Вазов. Ученикът отговори слабо.
|