слабоу̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Малоумен. От тия шеги, а може би и по друга някоя причина, у Аго, и без туй слабоумен, още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да върши какви не глупости. Йовков.