слàвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се ползва със слава; прочут, всеизвестен, знаменит. Дружина тръгва, отива, / пътят е страшен, но славен. Ботев. Но ний знаем, че в нашто недавно / свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди / и в нас чувства силни, големи плоди. Вазов. Четете да знайте що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни. Вазов. 2. Разг. Много добър, приятен. Славни дни бяха настъпили за лов. Небето — ласкаво и синьо като очи на дете. Ем. Станев. Той е славен момък.
|