слàвя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Казвам хвалебствени слова, отдавам слава; възхвалявам. Ще пееме всички, / ще пеем, когато работим, / но радостни песни, / които ще славят човека. Вапцаров. Аз химни ще ти пея, ще славя теб тогаз. Смирненски. 2. Правя някого славен, широко известен, прочут, поради някое негово качество. О, Марио, сега видях с очите си, че си такава, каквато те славят. Вазов. Напразно славят ме за първи майстор. К. Христов. славя се страд. Четете и знайте / кой бе Иван Рилски, чийто свети мощи / с чудеса се славят до тоя ден още. Вазов.
|