Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
слаб
слабак
слабеене
слабея
слабина
слабителен
слабо
слабоват
слабоволен
слабоволие
слабограмотен
слабогръд
слабодушен
слабодушие
слабокултурен
слабопроизводителен
слабосилен
слабост
слаботелесен
слаботоков
слабоумен
слабоумие
слабохарактерен
слабохарактерност
слабушка
слабушко
слава
славеев
славей
славейко
славейков
славейче
славен
славене
славист
славистика
славистичен
славистка
славно
славолюбец
славолюбив
славолюбивост
славолюбие
славослов
славословене
славословие
славословя
славя
славянизирам
славянизиране
славянизъм
славянин
славянобългарски
славяновед
славянознание
славянофил
славянофилски
славянофилство
славянофоб
славянофобство
славянски
славянство
слагам
слагам се
слагане
слад
сладина
сладка
сладкар
сладкарка
сладкарница
сладкарски
сладкарство
сладкиш
сладко
сладководен
сладкогласен
сладкогласно
сладкодумен
сладкодумец
сладкодумие
сладкодумник
сладкодумница
сладкодумно
сладкодумство
сладкозвучен
сладкозвучно
сладкопоен
сладкопоец
сладкопойно
сладкоречив
сладнеене
сладнея
сладнив
сладникав
сладникавост
сладня
сладолед
сладост
сладостен
сладостно
сладострастен
сладострастие
сладострастно
сладун
сладур
сладък
сладя
слазям
слазяне
слайвам
слалом
слама
сламен
сламеник
сламеница
сламка
сламник
сламорезачка
слана
сланина
слановит
сланя
сласт
сластен
сластно
сластолюбец
сластолюбив
сластолюбивост
сластолюбие
слатина
слая
слегне се
след
след-
следа
следвам
следване
следващ
следвоенен
следен
следене
следобед
следобеден
следовател
следователно
следователски
следовник
следовница
следосвобожденски
следпразничен
следреволюционен
следсмъртен
следствен
следствие
следующ
следя
слез
слезен
слезенка
слезка
слезна
слеме
слепвам
слепване
слепеене
слепец
слепешката
слепешком
слепея
слепица
слепна
слепок
слепоочен
слепоочие
слепоочник
слепороден
слепота
слепчо
слепя
слепявам
слепяване
слепям
слепяне
слетикоса
слетина
слетя
слетя се
слетявам
слетяване
слея
слива
сливак
сливам
сливане
сливар
сливарка
сливица
сливов
сливовица
слиз
слизам
слизане
слизгав
слизест
слин
слинав
слинест
слисам
слисано
слисвам
слисване
слитам
слитам се
слитане
слободен
слободия
словак
словачка
словашки
словен
словенец
словенка
словенски
словесен
словесно
словесност
словник
слово
словоборец
словоборство
словоизлияние
словоизменение
словом
словонаредба
словообразуване
словообразувателен
словоохотлив
словоохотливо
словоред
словослагател
словослагателка
словослагателски
словослагателство
словосъчетание
словотворство
словя
слог
слога
сложа
сложа се
сложен
сложно
сложност
слой
сломен
сломено
сломеност
сломя
сломяване
сломявям
слон
слонов
слонски
слоохотливост
слуга
слугински
слугиня
слугувам
слугуване
служа
служа си
служащ
служаща
служба
службаш
службашки
службогонец
службогонски
службогонство
служебен
служебник
служебно
служене
служещ
служител
служителка
слуз
слузен
слузест
слука
слух
слухов
слухтене
слухтя
случа
случа се
случаен
случай
случайно
случайност
случвам
случвам се
случване
случка
слушалка
слушам
слушане
слушател
слушателка
слъгвам
слъгване
слъжа
слъзлив
слънце
слънцестоене
слънчасам
слънчасвам
слънчасване
слънчев
слънчо
слънчобран
слънчов
слънчовка
слънчоглед
слънчогледов
слюда
слюден
слюдест
слюнка
слюнча
слюнчен
слюнчест
слягам се
слягане
сляза
слязвам
сляп
сляпо

слàгам, -аш, несв.; слòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Оставям някъде нещо, което държа или нося; поставям, турям. Та стои сега дядо Груйо сред двора на училището и кара децата да слагат пред него донесените дръвчета. Влайков. Заруменена, тя сложи менци до брега, изстъпи се над извора и се загледа в кръшната си снага, що трепна над водата. П. Ю. Тодоров. Мама се върти около леглото ми, слага натопени с оцет кърпи по челото ми. О. Василев. Той сложи писмото отново в плика. Сложи дрехите в куфара. || Държа нещо на постоянно място. Между пещта и северната стена, дето е раклата, в която слагаме хляба, има едно малко кътче. Влайков. Картофите ги слагаме в избата. 2. Поставям нещо върху друго; допирам. Спусна се към другоселеца, сложи ръце на рамената му, прегърна го и заплака. Йовков. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо. Дебелянов. Пелинко мълчаливо го погледна и, като наведе глава, сложи устни на кавала. Елин Пелин. 3. Разг. Сипвам (ястие и под.). Старият разсилен знаеше в коя къща какво могат да сготвят и тъй като и той си похапваше край трите, посочваше гозбите и все напомняше да слагат повечко. Г. Караславов. Сложа вода в шишето. Сложиха ядене в чиниите. 4. Нареждам гозби и всичко необходимо за ядене. Насядахме на тревата и сложихме да ядем. Слагам (за) вечеря. 5. Поставям, прикрепвам нещо към друго, за да стане цяло, завършено; монтирам. Дим излизаше не само из комина, но и през широките отвори отпред, където зимно време ковачът слагаше стъкла. Йовков. Сложиха врати и прозорци на къщата. Слагам брави на вратите. Слагам пердета на прозорците. Слагам чаршаф на юргана. || Прокарвам, инсталирам. Слагам си телефон. Слагам чешма в кухнята. Слагам етажно отопление. 6. Поставям нещо на себе си (облекло, украса и др.); обличам, обувам. Взех пръстена и тайно го слагах, а при майка ти криех го в пазвата си. Ст. Загорчинов. Той се наведе, взе калпака и го сложи на главата си, натисна го над очите. Дим. Талев. Сложих си новите дрехи и новите обувки. Сложи си шал и ръкавици. Сложих си обици. 7. Прибавям нещо към друго и го размесвам. Слагам захар в чая. Слагам подправки в ястието. Слагам оцет в супата. 8. Поставям, правя нещо някъде, с известна цел (обикн. за лечение). Легна той и двете жени пак се разтърчаха около него. Слагаха му и синап, и трици. Г. Караславов. Слагам си капки в носа. Слагам вендузи. Сложиха му инжекция. Слагам компрес. 9. Нареждам на някого да бъде или да стои на определено място с известна цел: Бяха сложили часовои само по пътя за града. Дим. Талев. 10. Написвам, отбелязвам. Дядо Недко гледаше иконата и хиляди спомени нахлуваха в паметта му. Каква голяма любов, какво благоговение изпълваше душата му, когато слагаше всяка черта на това лице. Йовков. В края на изречението слагаме точка. Сложиха печат на писмото. || Пиша бележка по учебен предмет. Учителят му сложи двойка по химия. 11. В съчет. с някои съществителни означава осъществяване на съответното действие или явление, изразено със съществителното, напр. слагам в ред (в изправност) — нареждам, подреждам; слагам край (кръст) — завършвам; слагам начало — започвам нещо; слагам основи — а) започвам да градя. б) турям началото на нещо, начевам; слагам под възбрана — не позволявам да се продава свободно (стока); слагам подпис — подписвам се: слагам преграда — преграждам; слагам резолюция — резолирам и др. слагам се, сложа се страд. □ Слагам всички под един знаменател (в един кош, кюп) (неодобр.) — смятам всички за еднакви, не правя разлика между различни неща в известно отношение. Слагам глава (кости) — давам живота си, загивам в борба. Слагам крак някому — а) Спъвам някого. б) Попречвам на някого в работата или да успее в нещо. Слагам маса (трапеза) — нареждам на маса гозби и всичко необходимо за ядене. Слагам на дневен ред — поставям на разглеждане, на обсъждане или за разрешаване. Слагам на карта — рискувам, излагам на опасност. Слагам някого в джоба си (Пренебр.) — превъзхождам много някого. Слагам някого на мястото му — а) Давам заслуженото някому. б) Карам някого да се вразуми, да си гледа работата. Слагам оръжие — предавам се, капитулирам. Слагам отпечатък (книж.) — оставям трайни следи. Слагам под миндера (разг.) — за заявление, молба, оплакване: оставям без внимание. Слагам пръст на (в) раната — а) Засягам някого на най-болното, чувствителното място. б) Засягам болната страна на някой въпрос. Слагам ръка на нещо — обсебвам, ставам господар на нещо. Слагам (турям) си главата в торбата (разг.) — заемам се с опасно дело, което може да ми струва живота. Слагам си ключ на устата — съзнателно не говоря, не казвам нищо. Слагам точка — завършвам или прекъсвам нещо. Слагам точка над и-то — довършвам до последна подробност, до край.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.