Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	слаб слабак слабеене слабея слабина слабителен слабо слабоват слабоволен слабоволие слабограмотен слабогръд слабодушен слабодушие слабокултурен слабопроизводителен слабосилен слабост слаботелесен слаботоков слабоумен слабоумие слабохарактерен слабохарактерност слабушка слабушко слава славеев славей славейко славейков славейче славен славене славист славистика славистичен славистка славно славолюбец славолюбив славолюбивост славолюбие славослов славословене славословие славословя славя славянизирам славянизиране славянизъм славянин славянобългарски славяновед славянознание славянофил славянофилски славянофилство славянофоб славянофобство славянски славянство слагам слагам се слагане слад сладина сладка сладкар сладкарка сладкарница сладкарски сладкарство сладкиш сладко сладководен сладкогласен сладкогласно сладкодумен сладкодумец сладкодумие сладкодумник сладкодумница сладкодумно сладкодумство сладкозвучен сладкозвучно сладкопоен сладкопоец сладкопойно сладкоречив сладнеене сладнея сладнив сладникав сладникавост сладня сладолед сладост сладостен сладостно сладострастен сладострастие сладострастно сладун сладур сладък сладя слазям слазяне слайвам слалом слама сламен сламеник сламеница сламка сламник сламорезачка слана сланина слановит сланя сласт сластен сластно сластолюбец сластолюбив сластолюбивост сластолюбие слатина слая слегне се след след- следа следвам следване следващ следвоенен следен следене следобед следобеден следовател следователно следователски следовник следовница следосвобожденски следпразничен следреволюционен следсмъртен следствен следствие следующ следя слез слезен слезенка слезка слезна слеме слепвам слепване слепеене слепец слепешката слепешком слепея слепица слепна слепок слепоочен слепоочие слепоочник слепороден слепота слепчо слепя слепявам слепяване слепям слепяне слетикоса слетина слетя слетя се слетявам слетяване слея слива сливак сливам сливане сливар сливарка сливица сливов сливовица слиз слизам слизане слизгав слизест слин слинав слинест слисам слисано слисвам слисване слитам слитам се слитане слободен слободия словак словачка словашки словен словенец словенка словенски словесен словесно словесност словник слово словоборец словоборство словоизлияние словоизменение словом словонаредба словообразуване словообразувателен словоохотлив словоохотливо словоред словослагател словослагателка словослагателски словослагателство словосъчетание словотворство словя слог слога сложа сложа се сложен сложно сложност слой сломен сломено сломеност сломя сломяване сломявям слон слонов слонски слоохотливост слуга слугински слугиня слугувам слугуване служа служа си служащ служаща служба службаш службашки службогонец службогонски службогонство служебен служебник служебно служене служещ служител служителка слуз слузен слузест слука слух слухов слухтене слухтя случа случа се случаен случай случайно случайност случвам случвам се случване случка слушалка слушам слушане слушател слушателка слъгвам слъгване слъжа слъзлив слънце слънцестоене слънчасам слънчасвам слънчасване слънчев слънчо слънчобран слънчов слънчовка слънчоглед слънчогледов слюда слюден слюдест слюнка слюнча слюнчен слюнчест слягам се слягане сляза слязвам сляп сляпо	слàгам се, -аш се, несв.; слòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Диал. Снишавам се, навеждам се. Но тя продължаваше да стои пред вратата и нервно да стиска ръце под престилката си, която се повдигаше и слагаше ведно с вълненията на отпуснатите ѝ гърди. Ст. Чилингиров. Тук издигат се, слагат се морски градини, / там во сини / глъбини лесове от корали горят. К. Христов. Цекун се слагаше като лисица край полозите, грабваше топлите яйца. Ст. Ц. Даскалов. 2. Диал. Сядам. Слагаме се на голата земя, в нечистотиите, кой дето намери място, капнали от умора. Величков. Илинов обхожда масата и полека се слага върху съседния стол. Г. Райчев. 3. Диал. Падам върху нещо; стоварвам се. Щом той влезе в тъмния кауш, дигнатите юмруци започнаха да се слагат отгоре му като бакърджийски чукове. З. Стоянов. Бичът на Османа се дигаше и слагаше по гърбовете на запечените коне. Вазов. 4. Прен. Книж. Нареждам се, стичам се. Животът в семейството на сестра ми се сложи не твърде благоприятно. Влайков. Ето че работите се слагаха другояче и той трябваше да бъде честен и последователен пред тези добри хора. Г. Караславов. Обстоятелствата се бяха сложили против него. Вазов.

Речник