слàгам се, -аш се, несв.; слòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Диал. Снишавам се, навеждам се. Но тя продължаваше да стои пред вратата и нервно да стиска ръце под престилката си, която се повдигаше и слагаше ведно с вълненията на отпуснатите ѝ гърди. Ст. Чилингиров. Тук издигат се, слагат се морски градини, / там во сини / глъбини лесове от корали горят. К. Христов. Цекун се слагаше като лисица край полозите, грабваше топлите яйца. Ст. Ц. Даскалов. 2. Диал. Сядам. Слагаме се на голата земя, в нечистотиите, кой дето намери място, капнали от умора. Величков. Илинов обхожда масата и полека се слага върху съседния стол. Г. Райчев. 3. Диал. Падам върху нещо; стоварвам се. Щом той влезе в тъмния кауш, дигнатите юмруци започнаха да се слагат отгоре му като бакърджийски чукове. З. Стоянов. Бичът на Османа се дигаше и слагаше по гърбовете на запечените коне. Вазов. 4. Прен. Книж. Нареждам се, стичам се. Животът в семейството на сестра ми се сложи не твърде благоприятно. Влайков. Ето че работите се слагаха другояче и той трябваше да бъде честен и последователен пред тези добри хора. Г. Караславов. Обстоятелствата се бяха сложили против него. Вазов.
|