|
слàдко, мн. сладкà, ср. Гъсто сварени с много захар плодове, листа от някои цветя и др. Угости ме с вишнево сладко и накара едно от децата си да издекламира едно мое стихотворение. Вазов. Майка ми умееше да приготовлява такива сладка, от които човек, ако вкуси, никога няма да забрави вкуса им. Ив. Мартинов. Сладко от череши. Сладко от рози. Сладко от портокалови кори. □ Бяло сладко — сладко, приготвено само от захар. До вратите са насядали старите със зетьове и снахи и се черпят с бяло сладко, потопено в студена кладенчова вода. К. Константинов.
слàдко. Нареч. от сладък; вкусно, приятно, хубаво. Макар да беше уморена, Велика не яде сладко. Струваше ѝ се, че дъвче трева, а не хляб. К. Петканов. Детето спеше сладко. Да ти е сладко!
|