сладкоглàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който има приятен, хубав глас. Наоколо по дървята като запели ония ти сладкогласни птичета — омайват човека! Влайков. Усоите се пълнели от момински песни, младежки викове и сладкогласни кавали. Елин Пелин. На времето си, като млада, Златаница е била сладкогласна певица. К. Петканов.
|