сладнѝкав, -а, -о, прил. 1. Който има слабо сладък вкус; възсладък. Хапчетата имат сладникав вкус. 2. Прен. За миризма, дъх — наситен с тежко благоухание, което го прави неприятен. Тютюневият пра имаше някаква особена, смолиста, подобна на опиум миризма, която отначало беше приятна и действуваше като благоухание, а после насищаше и ставаше сладникава и противна. Дим. Димов. Още щом наближиха насам, някаква благоуханна вълна ги лъхна То беше самият въздух наоколо — топъл, сладникав, странно замайващ. К. Константинов. 3. Прен. Блудкаво-сантиментален. Бе запазила купища от сладникави писма на любовници. Дим. Димов. Сладникав романс.
|