слàдост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на сладък. Стъпи на задния стол на кораба и взе един грозд. Преди да вкуси, го похвали: — От сладост се лепи. К. Петканов. 2. Само ед. Вкусово усещане, предизвикано от нещо сладко, вкусно. Ще накарам сестрата да ми източи баница, да свари едно тлъсто пиле — и Лазар се облизва блажено, предвкусвайки сладостта от хубавото ядене. Л. Стоянов. До очи свят, до зъби сладост. Погов. 3. Прен. Приятно, хубаво усещане изобщо. И унесен в сладостта на мечтанията за земя и имот, който може да придобие, той заспа. Елин Пелин. Той живееше между възрастни и рядко изпитваше сладостта на детските игри. М. Марчевски.
|