сладострàстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има склонност към чувствени наслади, към сладострастие; похотлив. Сладострастни натура. 2. Който е изпълнен със сладострастие. Той слушаше или разказваше. сладострастни турски анекдоти и весели масали. Вазов. Сладострастен поглед. 3. Който възбужда чувствени наслади. И отново / сред порива на свойто увлечение / тя трепетно примираше за миг / в томление на поза сладострастни. П. П. Славейков. Сладострастен танц.
|