Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	слаб слабак слабеене слабея слабина слабителен слабо слабоват слабоволен слабоволие слабограмотен слабогръд слабодушен слабодушие слабокултурен слабопроизводителен слабосилен слабост слаботелесен слаботоков слабоумен слабоумие слабохарактерен слабохарактерност слабушка слабушко слава славеев славей славейко славейков славейче славен славене славист славистика славистичен славистка славно славолюбец славолюбив славолюбивост славолюбие славослов славословене славословие славословя славя славянизирам славянизиране славянизъм славянин славянобългарски славяновед славянознание славянофил славянофилски славянофилство славянофоб славянофобство славянски славянство слагам слагам се слагане слад сладина сладка сладкар сладкарка сладкарница сладкарски сладкарство сладкиш сладко сладководен сладкогласен сладкогласно сладкодумен сладкодумец сладкодумие сладкодумник сладкодумница сладкодумно сладкодумство сладкозвучен сладкозвучно сладкопоен сладкопоец сладкопойно сладкоречив сладнеене сладнея сладнив сладникав сладникавост сладня сладолед сладост сладостен сладостно сладострастен сладострастие сладострастно сладун сладур сладък сладя слазям слазяне слайвам слалом слама сламен сламеник сламеница сламка сламник сламорезачка слана сланина слановит сланя сласт сластен сластно сластолюбец сластолюбив сластолюбивост сластолюбие слатина слая слегне се след след- следа следвам следване следващ следвоенен следен следене следобед следобеден следовател следователно следователски следовник следовница следосвобожденски следпразничен следреволюционен следсмъртен следствен следствие следующ следя слез слезен слезенка слезка слезна слеме слепвам слепване слепеене слепец слепешката слепешком слепея слепица слепна слепок слепоочен слепоочие слепоочник слепороден слепота слепчо слепя слепявам слепяване слепям слепяне слетикоса слетина слетя слетя се слетявам слетяване слея слива сливак сливам сливане сливар сливарка сливица сливов сливовица слиз слизам слизане слизгав слизест слин слинав слинест слисам слисано слисвам слисване слитам слитам се слитане слободен слободия словак словачка словашки словен словенец словенка словенски словесен словесно словесност словник слово словоборец словоборство словоизлияние словоизменение словом словонаредба словообразуване словообразувателен словоохотлив словоохотливо словоред словослагател словослагателка словослагателски словослагателство словосъчетание словотворство словя слог слога сложа сложа се сложен сложно сложност слой сломен сломено сломеност сломя сломяване сломявям слон слонов слонски слоохотливост слуга слугински слугиня слугувам слугуване служа служа си служащ служаща служба службаш службашки службогонец службогонски службогонство служебен служебник служебно служене служещ служител служителка слуз слузен слузест слука слух слухов слухтене слухтя случа случа се случаен случай случайно случайност случвам случвам се случване случка слушалка слушам слушане слушател слушателка слъгвам слъгване слъжа слъзлив слънце слънцестоене слънчасам слънчасвам слънчасване слънчев слънчо слънчобран слънчов слънчовка слънчоглед слънчогледов слюда слюден слюдест слюнка слюнча слюнчен слюнчест слягам се слягане сляза слязвам сляп сляпо	слàдък, -дка, -дко, мн. -дки, прил. 1. Който има вкус на захар. Противоп. горчив. Сладко кафе. 2. Разш. Който е приятен на вкус; вкусен. Гостите почнаха да сърбат от паницата никога не бяха яли такова сладко ядене. А. Каралийчев. Пък една сладка вода излезе, бистра и студена, да ѝ се не напиеш. Чудомир. Първият залък е най-сладък. Погов. 3. Прен. За звук, глас и под, — който е приятен за слуха. Обичам те, българска реч, / звук сладък, най-мил в звуковете. Вазов. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек. В градината цъфтяха няколко стари едри трендафили и сладкият им мирис изпълваше всичко и проникваше навсякъде. Елин Пелин. 4. Прен. Който доставя удоволствие или който е много желан и скъп. Унесени така в сладки приказки, те и не сетиха как иззади тях по пътеката се зададе един момък. Влайков. Там, там буря кърши клонове, / а сабя ги свива на венец; / и смъртта ѝ там мила усмивка / и хладен гроб сладка почивка. Ботев. Те спят тъй дълбоко и спокойно и аз чувствувам истинска болка, че ще прекъсна тоя сладък сън. Йовков. 5. Прен. Който е хубав, миловиден, обичен. Едната е нежна и сладка, / а другата — властно красива! Смирненски. Ох, на майка милото! Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“? Дим. Талев. □ Сладка папрат — вид дребна папрат по влажни сенчести и каменисти планински места, със сладникав корен. Polypodium vulgare. Сладко вино — гроздов сок.

Речник