слàдък, -дка, -дко, мн. -дки, прил. 1. Който има вкус на захар. Противоп. горчив. Сладко кафе. 2. Разш. Който е приятен на вкус; вкусен. Гостите почнаха да сърбат от паницата никога не бяха яли такова сладко ядене. А. Каралийчев. Пък една сладка вода излезе, бистра и студена, да ѝ се не напиеш. Чудомир. Първият залък е най-сладък. Погов. 3. Прен. За звук, глас и под, — който е приятен за слуха. Обичам те, българска реч, / звук сладък, най-мил в звуковете. Вазов. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек. В градината цъфтяха няколко стари едри трендафили и сладкият им мирис изпълваше всичко и проникваше навсякъде. Елин Пелин. 4. Прен. Който доставя удоволствие или който е много желан и скъп. Унесени така в сладки приказки, те и не сетиха как иззади тях по пътеката се зададе един момък. Влайков. Там, там буря кърши клонове, / а сабя ги свива на венец; / и смъртта ѝ там мила усмивка / и хладен гроб сладка почивка. Ботев. Те спят тъй дълбоко и спокойно и аз чувствувам истинска болка, че ще прекъсна тоя сладък сън. Йовков. 5. Прен. Който е хубав, миловиден, обичен. Едната е нежна и сладка, / а другата — властно красива! Смирненски. Ох, на майка милото! Кой те научи, сладко дете, да ми казваш така „мила мамо“? Дим. Талев. □ Сладка папрат — вид дребна папрат по влажни сенчести и каменисти планински места, със сладникав корен. Polypodium vulgare. Сладко вино — гроздов сок.
|