слàзям, -яш, несв.; сля̀за, слèзеш, мин. св. сля̀зох, слèзе, прич. мин. св. деят. сля̀зъл, -зла, -зло, мн. слèзли, св., непрех. Диал. Слизам. Огнянов позна кир Яне, който често слазяше в Бяла черква с масло. Вазов. Ела, Тинке, горе, да не слазям пак да простина. А. Каменова.
|