слàмка ж. Отделен стрък от слама или сено. А Божан и Петър връзваха снопите с въжета, които правеше бързо дядо Йордан, като изтръгваше най-дългите сламки от всеки вързан сноп. Елин Пелин. Под стряхата три гладни врабчета ровеха сламките и търсеха житни зрънца, останали от лятошната вършитба. А. Каралийчев. Давещият се и за сламката се хваща (лови).
|