сланà, мн. няма, ж. Заледена през студени нощи роса, която покрива предметите във вид на тънък снежен пласт. Листата капят, че нощес ги / нечакано слана попари. П. П. Славейков. Тук-таме по покривите и поляните се белееше сребърна слана. Йовков. Тънка първа слана сребреше покривите и буренака край пътя. Елин Пелин. || Обр. Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Ботев. Първо е либе роса на пролет: / където роене — цвете покарва; / второ е либе слана на есен: / където падне — гори, попарва. К. Христов.
|