слàстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е изпълнен със сластолюбие или изразява сластолюбие; сладострастен. Изпълни се къщата му с песен. Сластна отмора пъплеше и размекваше силното тяло. О. Василев. Аз търсех погледа ѝ, който тя отначало отвръщаше, ала на два пъти нашите очи се срещнаха и нейният дълъг сластен поглед отново запали кръвта ми. Г. Райчев. Но горди и сластни очи не зовяха / на уличен пир мойте жажди смирени. Дебелянов. Сластна прегръдка. 2. Който възбужда плътски желания, сластолюбие; сладострастен. Някога богат турски бей построява воденица на реката — да могат през лятото ханъмите на воля да се гонят около дърветата и да танцуват сластни кючеци край постланото на сянка бейово килимче. О. Василев.
|