сластолюбѝв, -а, -о, прил. Книж. 1. Който обича плътски удоволствия; сладострастен, похотлив. Сластолюбивият татарин не искаше да лиши харема си от такава снажна хубавица. Вазов. 2. Който е изпълнен със сластолюбие или изразява сластолюбие. Тогава се разнесоха из тая гора дивашки викове, сластолюбиви възклицания. Вазов. Сластолюбив поглед.
|