след предл. 1. За означаване, че действието се извършва, става по следите на някого или на нещо. което се движи. Пред нас или след нас вървяха файтоните на други граждански лица. Вазов. Петровица и Божаница вървяха напред заедно. Далечно след тях вървеше Елка самичка. Елин Пелин. Ех, мой дядо, тежко време! / Ралото се едвам влачи, / ти след него сееш семе, / пот от чело, град от очи! Ботев. || За означаване, че нещо е отправено по посока на друго, коетo се отдалечава; подир, по, към, по посока на. Щом забележеха дядо Недко, те прекъсваха работата си и с някакво особено любопитство се заглеждаха след него. Йовков. Но Нена стоене свита като загубено куче, след което всеки хвърля камък. Елин Пелин. И ще си отваряте очите на четири! — подвикна след него Дъбов и се облегна в креслото. Хар. Русев. 2. За означаване, че действието става, настъпва по-късно от друго действие; подир. След внимателното прочитане на това опасно писмо по грозното лице на Заманова заигра някаква неопределена усмивка. Вазов. И всички след него повтаряха същото. Вазов. Но тя се разболя, вцепени се цялата и след дълго и мъчително страдание почина. Елин Пелин. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки, хайдушки. Ботев. Почивката след работа е сладка. Погов. || За означаване, че действието се извършва, става по-късно от даден момент или период от време. Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок. Конст., чл. 24. Беше първата неделя след Гергьовден. Елин Пелин. Наоколо е тъмно, величествено и диво. Само след час, и всичко тук ще запустее. Г. Караславов. Един неделен ден след пладне стрина Венковица подири за нещо техния Гошо. Влайков. Часът е един след полунощ. Събранието започна след 6 ч. След (известно) време. След малко. 3. Между две еднакви съществителни или между числителното един и местоимението друг — за означаване, че действието става непрекъснато, в последователен ред. Остър сърп блещи в ръцете ѝ, а под него падат ръкойка след ръкойка. Елин Пелин. Звезда след Звездица пада, / душо млада, — / звезда след Звездица / горе над горица. Ц. Церковски. Някой изскочи навън и револверни гърмежи проечаха един след друг в нощта. Йовков. Наредени един след друг, ловците тръгнаха по някакъв горски път. Ем. Станев. 4. Подир прилагателни обикн. в превъзходна степен — за посочване по отношение на кого или какво някой или нещо следва на второ място. „Децата“ бяха останалите мъже в отреда. Ляте ги наричаше тъй, понеже бе най-възрастният след Шишко. Дим. Димов. Той е най-добрият ученик след Иван. □ След като — сложен подчинителен съюз за време, при посочване на последователни действия; когато, щом като. След като минахме предпазливо по килнатия орханийски мост на Искъра, ние завихме по десния му бряг. Вазов.
|