Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
слаб
слабак
слабеене
слабея
слабина
слабителен
слабо
слабоват
слабоволен
слабоволие
слабограмотен
слабогръд
слабодушен
слабодушие
слабокултурен
слабопроизводителен
слабосилен
слабост
слаботелесен
слаботоков
слабоумен
слабоумие
слабохарактерен
слабохарактерност
слабушка
слабушко
слава
славеев
славей
славейко
славейков
славейче
славен
славене
славист
славистика
славистичен
славистка
славно
славолюбец
славолюбив
славолюбивост
славолюбие
славослов
славословене
славословие
славословя
славя
славянизирам
славянизиране
славянизъм
славянин
славянобългарски
славяновед
славянознание
славянофил
славянофилски
славянофилство
славянофоб
славянофобство
славянски
славянство
слагам
слагам се
слагане
слад
сладина
сладка
сладкар
сладкарка
сладкарница
сладкарски
сладкарство
сладкиш
сладко
сладководен
сладкогласен
сладкогласно
сладкодумен
сладкодумец
сладкодумие
сладкодумник
сладкодумница
сладкодумно
сладкодумство
сладкозвучен
сладкозвучно
сладкопоен
сладкопоец
сладкопойно
сладкоречив
сладнеене
сладнея
сладнив
сладникав
сладникавост
сладня
сладолед
сладост
сладостен
сладостно
сладострастен
сладострастие
сладострастно
сладун
сладур
сладък
сладя
слазям
слазяне
слайвам
слалом
слама
сламен
сламеник
сламеница
сламка
сламник
сламорезачка
слана
сланина
слановит
сланя
сласт
сластен
сластно
сластолюбец
сластолюбив
сластолюбивост
сластолюбие
слатина
слая
слегне се
след
след-
следа
следвам
следване
следващ
следвоенен
следен
следене
следобед
следобеден
следовател
следователно
следователски
следовник
следовница
следосвобожденски
следпразничен
следреволюционен
следсмъртен
следствен
следствие
следующ
следя
слез
слезен
слезенка
слезка
слезна
слеме
слепвам
слепване
слепеене
слепец
слепешката
слепешком
слепея
слепица
слепна
слепок
слепоочен
слепоочие
слепоочник
слепороден
слепота
слепчо
слепя
слепявам
слепяване
слепям
слепяне
слетикоса
слетина
слетя
слетя се
слетявам
слетяване
слея
слива
сливак
сливам
сливане
сливар
сливарка
сливица
сливов
сливовица
слиз
слизам
слизане
слизгав
слизест
слин
слинав
слинест
слисам
слисано
слисвам
слисване
слитам
слитам се
слитане
слободен
слободия
словак
словачка
словашки
словен
словенец
словенка
словенски
словесен
словесно
словесност
словник
слово
словоборец
словоборство
словоизлияние
словоизменение
словом
словонаредба
словообразуване
словообразувателен
словоохотлив
словоохотливо
словоред
словослагател
словослагателка
словослагателски
словослагателство
словосъчетание
словотворство
словя
слог
слога
сложа
сложа се
сложен
сложно
сложност
слой
сломен
сломено
сломеност
сломя
сломяване
сломявям
слон
слонов
слонски
слоохотливост
слуга
слугински
слугиня
слугувам
слугуване
служа
служа си
служащ
служаща
служба
службаш
службашки
службогонец
службогонски
службогонство
служебен
служебник
служебно
служене
служещ
служител
служителка
слуз
слузен
слузест
слука
слух
слухов
слухтене
слухтя
случа
случа се
случаен
случай
случайно
случайност
случвам
случвам се
случване
случка
слушалка
слушам
слушане
слушател
слушателка
слъгвам
слъгване
слъжа
слъзлив
слънце
слънцестоене
слънчасам
слънчасвам
слънчасване
слънчев
слънчо
слънчобран
слънчов
слънчовка
слънчоглед
слънчогледов
слюда
слюден
слюдест
слюнка
слюнча
слюнчен
слюнчест
слягам се
слягане
сляза
слязвам
сляп
сляпо

след предл. 1. За означаване, че действието се извършва, става по следите на някого или на нещо. което се движи. Пред нас или след нас вървяха файтоните на други граждански лица. Вазов. Петровица и Божаница вървяха напред заедно. Далечно след тях вървеше Елка самичка. Елин Пелин. Ех, мой дядо, тежко време! / Ралото се едвам влачи, / ти след него сееш семе, / пот от чело, град от очи! Ботев. || За означаване, че нещо е отправено по посока на друго, коетo се отдалечава; подир, по, към, по посока на. Щом забележеха дядо Недко, те прекъсваха работата си и с някакво особено любопитство се заглеждаха след него. Йовков. Но Нена стоене свита като загубено куче, след което всеки хвърля камък. Елин Пелин. И ще си отваряте очите на четири! — подвикна след него Дъбов и се облегна в креслото. Хар. Русев. 2. За означаване, че действието става, настъпва по-късно от друго действие; подир. След внимателното прочитане на това опасно писмо по грозното лице на Заманова заигра някаква неопределена усмивка. Вазов. И всички след него повтаряха същото. Вазов. Но тя се разболя, вцепени се цялата и след дълго и мъчително страдание почина. Елин Пелин. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки, хайдушки. Ботев. Почивката след работа е сладка. Погов. || За означаване, че действието се извършва, става по-късно от даден момент или период от време. Законът влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок. Конст., чл. 24. Беше първата неделя след Гергьовден. Елин Пелин. Наоколо е тъмно, величествено и диво. Само след час, и всичко тук ще запустее. Г. Караславов. Един неделен ден след пладне стрина Венковица подири за нещо техния Гошо. Влайков. Часът е един след полунощ. Събранието започна след 6 ч. След (известно) време. След малко. 3. Между две еднакви съществителни или между числителното един и местоимението друг — за означаване, че действието става непрекъснато, в последователен ред. Остър сърп блещи в ръцете ѝ, а под него падат ръкойка след ръкойка. Елин Пелин. Звезда след Звездица пада, / душо млада, — / звезда след Звездица / горе над горица. Ц. Церковски. Някой изскочи навън и револверни гърмежи проечаха един след друг в нощта. Йовков. Наредени един след друг, ловците тръгнаха по някакъв горски път. Ем. Станев. 4. Подир прилагателни обикн. в превъзходна степен — за посочване по отношение на кого или какво някой или нещо следва на второ място. „Децата“ бяха останалите мъже в отреда. Ляте ги наричаше тъй, понеже бе най-възрастният след Шишко. Дим. Димов. Той е най-добрият ученик след Иван. □ След като — сложен подчинителен съюз за време, при посочване на последователни действия; когато, щом като. След като минахме предпазливо по килнатия орханийски мост на Искъра, ние завихме по десния му бряг. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.