следà ж. 1. Обикн. мн. Отпечатъци, знаци върху земята или друга повърхност, оставени обикн. при движение на човек, животно, превозно средство и др.; диря. Времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. Йовков. Случайно погледна еднъж Дона от високата скала и видя долу, по най-късата пътека за гората, следи от човешки стъпки по снега. Дим. Талев. Копието блесна във въздуха. Едновременно един делфин се скри под водата, като остави на повърхността дълга кървава следа. Ст. Загорчинов. Имаше пресни следи по роената трева. Човешки следи. 2. Белег, свидетелство за нещо, което е съществувало или е било извършено някъде; остатък, улики. Баба Яна гледаше сгърчената си ръка, по която се виждаха следи от зъби и течеше кръв. Йовков. Следи от тежки рани на мокрия му лик са начертани / и тягостно веригата звъни. Смирненски. Разшета се да скрие всички следи, та никой да не познае от какво бе умряла Катерина. Дим. Талев. Изчезнал без следа. 3. Прен. Вест, сведение за някого, който се е отдалечил от дадено място или се крие; диря. След раздялата, постепенно — както става със всички приятели от младини — ние са изгубихме следите и се забравихме. М. Кремен. Криминалната полиция ще разследва всички следи, бъдете спокоен. А. Каралийчев. Доловил съм верни следи. Попадна на погрешни следи. 4. Прен. Последствие, остатък от нещо, което е възприето, преживяно; отпечатък. Нека носим още срама по челото, / синила от бича, следи от теглото. Вазов. Прокоба или предричане, думите на непознатия оставиха следи върху душите на по-младите. Ст. Чилингиров. Картината, която се разкри пред очите му, остави дълбоки и трайни следи в съзнанието му. Ив. Мартинов. 5. Само с отрицание — признак или белег за нещо, което се предполага, че може да съществува. У него няма и следа от преднамерено фанфаронство, ни нехайство към външната форма. П. П. Славейков. Никаква следа от култура, от присъствие на деятелност. Вазов. У него няма да намериш нито огледалце, нито каква да е следа от суетност. Дим. Ангелов. □ Вървя по следите на някого — следвам някого.
|