Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	слаб слабак слабеене слабея слабина слабителен слабо слабоват слабоволен слабоволие слабограмотен слабогръд слабодушен слабодушие слабокултурен слабопроизводителен слабосилен слабост слаботелесен слаботоков слабоумен слабоумие слабохарактерен слабохарактерност слабушка слабушко слава славеев славей славейко славейков славейче славен славене славист славистика славистичен славистка славно славолюбец славолюбив славолюбивост славолюбие славослов славословене славословие славословя славя славянизирам славянизиране славянизъм славянин славянобългарски славяновед славянознание славянофил славянофилски славянофилство славянофоб славянофобство славянски славянство слагам слагам се слагане слад сладина сладка сладкар сладкарка сладкарница сладкарски сладкарство сладкиш сладко сладководен сладкогласен сладкогласно сладкодумен сладкодумец сладкодумие сладкодумник сладкодумница сладкодумно сладкодумство сладкозвучен сладкозвучно сладкопоен сладкопоец сладкопойно сладкоречив сладнеене сладнея сладнив сладникав сладникавост сладня сладолед сладост сладостен сладостно сладострастен сладострастие сладострастно сладун сладур сладък сладя слазям слазяне слайвам слалом слама сламен сламеник сламеница сламка сламник сламорезачка слана сланина слановит сланя сласт сластен сластно сластолюбец сластолюбив сластолюбивост сластолюбие слатина слая слегне се след след- следа следвам следване следващ следвоенен следен следене следобед следобеден следовател следователно следователски следовник следовница следосвобожденски следпразничен следреволюционен следсмъртен следствен следствие следующ следя слез слезен слезенка слезка слезна слеме слепвам слепване слепеене слепец слепешката слепешком слепея слепица слепна слепок слепоочен слепоочие слепоочник слепороден слепота слепчо слепя слепявам слепяване слепям слепяне слетикоса слетина слетя слетя се слетявам слетяване слея слива сливак сливам сливане сливар сливарка сливица сливов сливовица слиз слизам слизане слизгав слизест слин слинав слинест слисам слисано слисвам слисване слитам слитам се слитане слободен слободия словак словачка словашки словен словенец словенка словенски словесен словесно словесност словник слово словоборец словоборство словоизлияние словоизменение словом словонаредба словообразуване словообразувателен словоохотлив словоохотливо словоред словослагател словослагателка словослагателски словослагателство словосъчетание словотворство словя слог слога сложа сложа се сложен сложно сложност слой сломен сломено сломеност сломя сломяване сломявям слон слонов слонски слоохотливост слуга слугински слугиня слугувам слугуване служа служа си служащ служаща служба службаш службашки службогонец службогонски службогонство служебен служебник служебно служене служещ служител служителка слуз слузен слузест слука слух слухов слухтене слухтя случа случа се случаен случай случайно случайност случвам случвам се случване случка слушалка слушам слушане слушател слушателка слъгвам слъгване слъжа слъзлив слънце слънцестоене слънчасам слънчасвам слънчасване слънчев слънчо слънчобран слънчов слънчовка слънчоглед слънчогледов слюда слюден слюдест слюнка слюнча слюнчен слюнчест слягам се слягане сляза слязвам сляп сляпо	следà ж. 1. Обикн. мн. Отпечатъци, знаци върху земята или друга повърхност, оставени обикн. при движение на човек, животно, превозно средство и др.; диря. Времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. Йовков. Случайно погледна еднъж Дона от високата скала и видя долу, по най-късата пътека за гората, следи от човешки стъпки по снега. Дим. Талев. Копието блесна във въздуха. Едновременно един делфин се скри под водата, като остави на повърхността дълга кървава следа. Ст. Загорчинов. Имаше пресни следи по роената трева. Човешки следи. 2. Белег, свидетелство за нещо, което е съществувало или е било извършено някъде; остатък, улики. Баба Яна гледаше сгърчената си ръка, по която се виждаха следи от зъби и течеше кръв. Йовков. Следи от тежки рани на мокрия му лик са начертани / и тягостно веригата звъни. Смирненски. Разшета се да скрие всички следи, та никой да не познае от какво бе умряла Катерина. Дим. Талев. Изчезнал без следа. 3. Прен. Вест, сведение за някого, който се е отдалечил от дадено място или се крие; диря. След раздялата, постепенно — както става със всички приятели от младини — ние са изгубихме следите и се забравихме. М. Кремен. Криминалната полиция ще разследва всички следи, бъдете спокоен. А. Каралийчев. Доловил съм верни следи. Попадна на погрешни следи. 4. Прен. Последствие, остатък от нещо, което е възприето, преживяно; отпечатък. Нека носим още срама по челото, / синила от бича, следи от теглото. Вазов. Прокоба или предричане, думите на непознатия оставиха следи върху душите на по-младите. Ст. Чилингиров. Картината, която се разкри пред очите му, остави дълбоки и трайни следи в съзнанието му. Ив. Мартинов. 5. Само с отрицание — признак или белег за нещо, което се предполага, че може да съществува. У него няма и следа от преднамерено фанфаронство, ни нехайство към външната форма. П. П. Славейков. Никаква следа от култура, от присъствие на деятелност. Вазов. У него няма да намериш нито огледалце, нито каква да е следа от суетност. Дим. Ангелов. □ Вървя по следите на някого — следвам някого.

Речник