слèдващ, -а, -о. 1. Прич. сег. деят. от следвам. Студенти, следващи първа година. 2. Като прил. Който настъпва, идва по ред; следен. Следващите дни Борис прекара в къщи, погълнат от сутрин до вечер в разработването на плана. Дим. Димов. В един член на „Дума“ той казва следващото. Вазов.
|