слèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само членувано. 1. Който е най-близък по време, място или ред след посочения или настоящия; следващ. На следния ден заранта рано аз дойдох у лелини Генини да си зема сбогом с тях. Влайков. Това се случи в събота. Следният ден, неделята, мина с гайдите по хората, със смеховете по чешмите. Йовков. Да влезе следният. 2. Който се посочва, казва по-нататък, по-долу. Още при първия поглед разбрах, че то беше нашето стихотворение. То носеше следното заглавие. Вазов. Народните представители полагат следната клетва. Конст., чл. 21.
|