следовàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Длъжностно лице, което извършва предварителното следствие. Следователят при конака разпита един по един задържаните селяни, но никой от тях нищо не призна, нищо не издаде. Дим. Талев. Съдия следовател.