следовàтелно нареч.-съюз. 1. За въвеждане на изречение, с което се уточнява съдържанието на предходното изречение; така че, вследствие на това, в резултат на това. Дядо Либен имал обичай да показва всекиму своята градина, следователно цветята му били известни на всичкото село. Каравелов. Тя беше уверена, че Соколов още не беше нападнат, и следователно още оставаше надежда, макар и малка. Вазов. 2. За въвеждане на изречение, с което се означава извод, заключение от предходното изречение; в заключение, и тъй. Тези необходими знания се добиват от постоянно четене Трябва, следователно, хората да привикнат да четат. Влайков.
|