следпрàзничен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който настъпва, съществува непосредствено след някакъв празник. И летният следпразничен ден се очакваше от нас, децата, с по-голямо нетърпение от самия празник. Ст. Чилингиров. Следпразничен вестник.