слèдствие, мн. -я, ср. 1. Само ед. Това, което произтича, произлиза от някаква причина; последица, резултат. Снощният припадък на сцената беше следствие на един нравствен удар. Вазов. Недоразумението между младите се явява главно като следствие от чужди одумки, лоши думи, укори. П. П. Славейков. 2. Юрид. Разследване по наказателно дело, извършвано според предвидената по закона процесуална форма, за да се установят фактите по престъплението и наказанието на обвиняемите лица. Води се следствие. Предварително съдебно следствие.
|