следя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Вървя, движа се по следите на някого или нещо с известна цел. Комендантът излезе след нея, следи я известно време и чак когато тя пресече железопътната линия, я остави и тръгна нагоре към гарата. Г. Караславов. 2. Зорко наблюдавам действията на някого с цел да се разобличи или залови в нещо; дебна. Пазеха ме, не ме пущаха да изляза от чифлика, следяха ме. Йовков. Следи какво прави това момче, кой ходи у тях и всичко ми донасяй. М. Марчевски. 3. Наблюдавам движението, действията на някого или нещо. С какво любопитство следях как двата големи щъркели идат един след друг и носят храна на малките щъркелчета. Влайков. Бате Стоян следеше с очи тия безкрайни върволици от коли и не изпущаше нито една подробност. Елин Пелин. || Наблюдавам или слушам нещо с внимание. Евгени седна до масата на двама играчи на шах и започна да следи играта. Дим. Ангелов. Всяка нова глава удвоява любопитството и пленява вниманието ни, колкото повече следим нишката на разказа. Вазов. Той пак беше се загледал в кавалджиите, следеше мелодията, която се разливаше нашироко, плътна, сладкозвучна. Йовков. 4. Прен. Интересувам се, запознавам се с всичко ново в известна област, обикн. в науката, литературата и под. Следя литературата по въпроса. Следя постиженията в областта на медицината. 5. Прен. Внимавам, имам грижата за правилното изпълнение на нещо, което се намира или извършва около мене. Следи планът да се изпълнява ритмично. следя се страд.
|