|
слèпвам1, -аш, несв.; слепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Съединявам две или повече неща с лепене; залепвам. Слепих колите на книгата в том. 2. Плътно допирам. При всеки опит да мръдна устни, нещо засядаше в гърлото ми, слепваше стените на гръкляна ми. Ст. Чилингиров. Понякога просто копнееше за такава умора, която да слепи клепките му в същия миг, когато отпусне главата си на възглавницата. А. Гуляшки. Някога тия камъни са били слепени, но едно земетресение ги беше разлепило и отдръпнало на три-четири крачки един от друг. О. Василев. слепвам се, слепя се страд.
слèпвам2, -аш, несв.; слèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Слепвам се, залепвам се. Косата му е слепнала.
|