слепèц, мн. -пцѝ, м. Сляп човек. Слепецът няма слънцето да види. / Во безпросветна нощ залутан само / живее той — да чувства адский ужас / на туй, що е загубил безвъзвратно. П. П. Славейков. Уловил се като слепец за тояга. Погов.