слепотà ж. 1. Отсъствие на зрение, качество на сляп човек. И Омир бил е сляп; / но в слепота от хилядите зрящи / едничък само той е виждал ясно. П. П. Славейков. 2. Прен. Отсъствие на здрав разум, на прозорливост. Той е умен, но доверчив до слепота. Вазов. □ Кокоша слепота — болест на зрението, при която човек не вижда при слаба светлина или при здрач.
|