слетя̀вам, -аш, несв.; слетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. слетя̀л, -а, -о, мн. слетèли, св., непрех. 1. Диал. Полетявам надолу; слитам. Гра! Гра! загракала враната и слетяла от дървото. Нар. пес. 2. Нападам. Като ни слетяха маджари преди години, що сториха войските ти? Н. Райнов. 3. Прен. Сполетявам, сполитам. Живота зле, жестоко ме измами, / слетя ме рано злоба и печал. Вазов. Мисли за добро, да те не слети зло. Погов.
|