слѝва ж. 1. Овощно дърво, което ражда неголеми тъмносини, жълти или червени плодове с плоска костилка. Prunus domestica. Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Вазов. Ябълките, сливите и всякакви други плодни дръвчета се разцъфтяха китка до китка. Дим. Талев. 2. Плодът на такова дърво. Стопанинът ни прие радушно, заръча да ни угостят с хубави сливи и круши. Вазов. Приближават до плетищата, нависват клонете на овошките и берат неузрелите още сливи и зарзали. Йовков. Сини сливи. Кюстендилски сливи. Компот от сливи. □ Не го бръсна за слива — (Пренебр.) — съвсем не го уважавам, не го зачитам. Слива ли имаш в устата? (разг.) — защо не говориш нищо?
|