|
слѝзам, -аш, несв.; сля̀за, слèзеш, мин. св. сля̀зох, слèзе, прич. мин. св. деят. сля̀зъл, -зла, -зло, мн. слèзли, св., непрех. 1. Вървя, движа се по наклон с посока надолу; отивам надолу, спускам се. Същия ден след тая случка Индже слизаше с дружината си по стръмна планинска пътека. Йовков. Колата слизаха из едно малко нанадолнище към реката. Влайков. Когато след час слизаше надолу, стълбите му се сториха стръмни и уморителни. М. Грубешлиева. || Идвам от по-високо място на по-ниско — обикн. в населено място. Те живееха горе в поста и само нощно време някои от тях слизаха в село и патрулираха. Йовков. Говедата престанаха да слизат на водопой в Голямата река. К. Петканов. От планина слиза, мамо, младо овчарче. Нар. пес. Всеки пазарен ден селяните слизаха в града. || За път, река и др. — имам посока от високо надолу. Един бистър поток слиза из една теснина и сладко ръмоли покрай нея. Вазов. Пътят, който слизаше от планината, се губеше под облаци прах. Ст. Загорчинов. Сред тая китка минава малка бистра река, която слиза от върха. Елин Пелин. 2. Спускам се от някъде, стъпвам отново на земята от нещо, на което съм се качил. Пристигва бай Ганьо от Виена в Прага. Слиза на станцията. Ал. Константинов. Момчето слезе от дървото. Пътниците слязоха от парахода. 3. Спускам се от по-високо място на по-ниско, падам надолу. В миниатюра, в разрез са представени всичките галерии в огромната рудница; асансьори постоянно се качват и слизат. Ал. Константинов. Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река. Н. Фурнаджиев. 4. Остар. Отсядам някъде. Кой големец дойде от София, все у него слиза и с него се разговаря. Вазов. Отива веднъж в Добрич и слиза в хотел „Зора“. Йовков.
|