слин, слѝнът, слѝна, мн. слѝнове, слѝна (сл. ч.), м. Диал. Твърдо надебеляване на кожата, обикн. по дланите на ръцете или по врата на впрегатен добитък поради продължително триене, жулене при работа; мазол, шия. Ръцете бяха груби, напукани и хванали слин. Йовков.
|