слѝсвам, -аш, несв.; слѝсам, -аш, св., прех. 1. Силно учудвам, изненадвам някого много; смайвам. По чиновете седяха притиснати едно до друго около двайсетина деца, които гледаха мълчаливи и слисани нечаканите гости. Дим. Талев. Удиви се Крали Марко стари, / слисаха го тия страшни думи. Вазов. 2. Обърквам някого, като го изненадвам много. Дончо стоеше в нерешителност и съвсем слисан. Той не знаеше коя пътека да хване. Вазов. Към южния „сектор“ дивизии цели / нахлуват — врага да заблудят и слисат. Ем. п. Димитров. слисвам се, слисам се страд.
|