слòбòден, -дна, -дно, мн. дни, прил. 1. Остар. Свободен. Тъкмял тая година да прескочи до Охрида да види роднини и пътьом през София да се порадва на „слободна България“. Вазов. Сто годин веч привърших / Дочаках славно време. / Порадвах се и ази / на слободни години. Вазов. 2. Диал. Неодобр. Който няма сериозна работа или задължения, грижи. Петър потръпна. На улицата знаеше той, че го чакат одумки от слoбодни хора, закачки по тази и онази, и не отиде там. Ц. Церковски. Хайде, хайде, Иване, върви си по работата, не стой тука да те закачат тези вещици. Те са слободни, не ги ли видиш ти, широко им е тям около шията. П. Р. Славейков.
|