Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	слаб слабак слабеене слабея слабина слабителен слабо слабоват слабоволен слабоволие слабограмотен слабогръд слабодушен слабодушие слабокултурен слабопроизводителен слабосилен слабост слаботелесен слаботоков слабоумен слабоумие слабохарактерен слабохарактерност слабушка слабушко слава славеев славей славейко славейков славейче славен славене славист славистика славистичен славистка славно славолюбец славолюбив славолюбивост славолюбие славослов славословене славословие славословя славя славянизирам славянизиране славянизъм славянин славянобългарски славяновед славянознание славянофил славянофилски славянофилство славянофоб славянофобство славянски славянство слагам слагам се слагане слад сладина сладка сладкар сладкарка сладкарница сладкарски сладкарство сладкиш сладко сладководен сладкогласен сладкогласно сладкодумен сладкодумец сладкодумие сладкодумник сладкодумница сладкодумно сладкодумство сладкозвучен сладкозвучно сладкопоен сладкопоец сладкопойно сладкоречив сладнеене сладнея сладнив сладникав сладникавост сладня сладолед сладост сладостен сладостно сладострастен сладострастие сладострастно сладун сладур сладък сладя слазям слазяне слайвам слалом слама сламен сламеник сламеница сламка сламник сламорезачка слана сланина слановит сланя сласт сластен сластно сластолюбец сластолюбив сластолюбивост сластолюбие слатина слая слегне се след след- следа следвам следване следващ следвоенен следен следене следобед следобеден следовател следователно следователски следовник следовница следосвобожденски следпразничен следреволюционен следсмъртен следствен следствие следующ следя слез слезен слезенка слезка слезна слеме слепвам слепване слепеене слепец слепешката слепешком слепея слепица слепна слепок слепоочен слепоочие слепоочник слепороден слепота слепчо слепя слепявам слепяване слепям слепяне слетикоса слетина слетя слетя се слетявам слетяване слея слива сливак сливам сливане сливар сливарка сливица сливов сливовица слиз слизам слизане слизгав слизест слин слинав слинест слисам слисано слисвам слисване слитам слитам се слитане слободен слободия словак словачка словашки словен словенец словенка словенски словесен словесно словесност словник слово словоборец словоборство словоизлияние словоизменение словом словонаредба словообразуване словообразувателен словоохотлив словоохотливо словоред словослагател словослагателка словослагателски словослагателство словосъчетание словотворство словя слог слога сложа сложа се сложен сложно сложност слой сломен сломено сломеност сломя сломяване сломявям слон слонов слонски слоохотливост слуга слугински слугиня слугувам слугуване служа служа си служащ служаща служба службаш службашки службогонец службогонски службогонство служебен служебник служебно служене служещ служител служителка слуз слузен слузест слука слух слухов слухтене слухтя случа случа се случаен случай случайно случайност случвам случвам се случване случка слушалка слушам слушане слушател слушателка слъгвам слъгване слъжа слъзлив слънце слънцестоене слънчасам слънчасвам слънчасване слънчев слънчо слънчобран слънчов слънчовка слънчоглед слънчогледов слюда слюден слюдест слюнка слюнча слюнчен слюнчест слягам се слягане сляза слязвам сляп сляпо	слòво, мн. словà и (остар.) словесà, ср. 1. Остар. Дума. В средата се издигаше един великан, който държеше висок червен байрак със словата: свобода или смърт! Вазов. Дънерите им бяха гладки и по тях издълбани различни слова и знаци. Йовков. Тя я люлееше тихо на ръце и из душата ѝ извираха ласкави, нежни, мили слова. Елин Пелин. Носеше се храна от близки и далечни на затворниците, изричаха се шумно към тях поздрави и насърчителни слова, отправяха се закани към тираните. Дим. Талев. 2. Език, реч. Очите с очите се срещаха скршино / и да се разбират словото бе лишно. Вазов. Поиска му се да има човек около него, да чуе живо слово и водица да му подадат — мъчеше го жажда. Ст. Загорчинов. Художествено слово. 3. Публично, обикн. обширно изказване по някакъв случай; реч. Жадни бяха душите им да чуят разпаленото слово на „даскала“ и всеки път излазяха от него с бодри лица и светнали погледи. Вазов. Държа слово. Произнасям слово. Заключително слово. Встъпително слово. Приветствено слово. \|\| Проповед, обикн. църковна. Тогава в черквата се въдвори тишина. Всички разбраха, че патриархът ще каже слово, както правеше при всеки личен празник. Вазов. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Йовков. Поучителни слова. □ Дар слово — умение да се говори хубаво; ораторски талант. Честно слово — израз за уверение, че казаното е вярно; честна дума. Моето честно слово: щом се появи гост, аз ще ви освободя. Bазов.

Речник