слòво, мн. словà и (остар.) словесà, ср. 1. Остар. Дума. В средата се издигаше един великан, който държеше висок червен байрак със словата: свобода или смърт! Вазов. Дънерите им бяха гладки и по тях издълбани различни слова и знаци. Йовков. Тя я люлееше тихо на ръце и из душата ѝ извираха ласкави, нежни, мили слова. Елин Пелин. Носеше се храна от близки и далечни на затворниците, изричаха се шумно към тях поздрави и насърчителни слова, отправяха се закани към тираните. Дим. Талев. 2. Език, реч. Очите с очите се срещаха скршино / и да се разбират словото бе лишно. Вазов. Поиска му се да има човек около него, да чуе живо слово и водица да му подадат — мъчеше го жажда. Ст. Загорчинов. Художествено слово. 3. Публично, обикн. обширно изказване по някакъв случай; реч. Жадни бяха душите им да чуят разпаленото слово на „даскала“ и всеки път излазяха от него с бодри лица и светнали погледи. Вазов. Държа слово. Произнасям слово. Заключително слово. Встъпително слово. Приветствено слово. || Проповед, обикн. църковна. Тогава в черквата се въдвори тишина. Всички разбраха, че патриархът ще каже слово, както правеше при всеки личен празник. Вазов. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Йовков. Поучителни слова. □ Дар слово — умение да се говори хубаво; ораторски талант. Честно слово — израз за уверение, че казаното е вярно; честна дума. Моето честно слово: щом се появи гост, аз ще ви освободя. Bазов.
|