словоохотлѝв, -а, -о, прил. (рус.). Който обича много да говори; приказлив. Словоохотливият старец хем гребеше, хем разказваше разни истории по лова на дивите патки в това езеро. Вазов. Той е словоохотлив и за пет минути може да разкаже бурната си биография, изпъстрена със сума подробности. Г. Караславов.
|