словя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Улавям едно за друго. Плахо озърна се Стойно и в миг / Петя слови за ръкава. П. П. Славейков. Той се спря всред двора, разкрачи се, слови ръце отзад и високо завика. Д. Немиров. словя се страд.