|
слог1, слòгът, слòга, мн. слòгове, слòга (сл. ч.), м. Тясна ивица необработена земя, която се оставя за межда, граница между ниви. Минаваме по слога на една нива. Влайков. Мишо разпитваше за всичко: и за местностите, които се разкриваха пред погледа му, и за мъничките ниви с широките слогове, през които минаваха. Г. Караславов.
слог 2, слòгът, слòга, мн. слòгове, слòга (сл. ч.), м. (рус.). Книж. Остар. 1. Сричка. Той процежда думите си слог по слог. Ал. Константинов. Пише и изговаря, като брои слоговете по пръстите на лявата си ръка. Вазов. 2. Само ед. Стил. Тая драма, построена тъй просто и написана без лишни украшения на слога, заема особено място в нашата поезия. П. П. Славейков.
|