сломя̀вям, -аш, несв.; сломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Остар. Счупвам или разбивам нещо. Имах коня хранена, / имах сабя пламена. / Враг ми коня улови, / друг ми сабята сломи. П. Р. Славейков. Милка успя да сломи едно стъбълце от билката и се мъчеше сега да прекърши и друго. Вазов. 2. Прен. Надвивам, побеждавам, покорявам. Ще сломи той сега и своя открит противник. Влайков. Ако враг насам посегне, / с удар смел ще го сломим! Ас. Босев. Това сломи упоритостта му. 3. Прен. Убивам духом; покрусявам, отчайвам. Постъпките на Павел и караниците в къщи съвсем сломиха здравата душа на стария Герак. Елин Пелин. Трепереше от яд и обида. Но туй не я сломи — даде ѝ неочакван кураж. Стаматов. Сломен духом. сломявам се, сломя се страд.
|