слон, слòнът, слòна, мн. слòнове, слòна (сл. ч.), м. Най-големият сухоземен бозайник, с два големи зъба и хобот. Elephas. По улицата слон вървеше. Той беше едър, стар. Вазов. От мухата слон прави. Погов.