слугà, -та, мн. -ѝ, м. 1. Човек, нает за по-дълго време срещу възнаграждение да извършва домашна, полска и друга работа; прислужник, ратай. Дядо Либен и на стари години държи няколко слуги. Каравелов. Верен слуга. 2. Остар. Най-низш служител в учреждение, който се занимава с чистене, носене на писма и под.; прислужник. Училищен слуга. 3. Прен. Неодобр. Лице, което служи на чужди интереси. Коварни боляри! Продажни слуги / на гърка омразни! Издайници черни. Вазов. Слуги на международната реакция.
|