слугу̀вам, -аш, несв., непрех. 1. Работя като слуга или слугиня някому. Момичето не знае нищо, не е слугувало никъде. Вазов. Аз съм ратай, слугувал съм при хората, мене ми иде отръки всяка работа. Йовков. 2. Прен. Работя в полза на някого, като покорно изпълнявам неговата воля, нареждания и под.; служа. На бога се молиш, на дявола слугуваш. Вазов. Царят мисли, че управлява. Господари са най-богатите, той и на тях слугува. Д. Добревски. 3. Диал. Прислужвам, обикн. на трапеза; служа. Всеки се изправи до оная софра, при която беше отреден да слугува. Цани Гинчев. Пребледнели булки му слугуват, млади моми с разтреперани ръце му наливат вино. Йовков.
|